| След ДАНС накъде? |
 |
 |
 |
| Вторник, 21 Октомври 2008 12:37 | ||||||||||||||||||||
|
Бойко Славчев* в-к Дневник Десетмесечната възраст на новородената ДАНС и (почти) тримесечната възраст на промененото МВР е повод да зададем въпроса: оправдаха ли се сериозните обществени очаквания от тези реформи? Отговорът е: категорично не! Криза на системата Заключението с днешна дата е, че пред очите на обществото и на европейските партньори се наблюдава тежка криза на цялостната ни система за национална сигурност и обществен ред. Поредицата от скандали в службите и смешните опити чрез показни бутафорни акции (Леков, братя Галеви и др.) засега само отвличат вниманието от същностните проблеми. При приемането на Закона за ДАНС основната теза на вносителите беше, че се налага групиране на силите и средствата около разкриването на онези форми и практики на организираната престъпност и корупцията, които се явяват непосредствена заплаха за националната сигурност. Служителите на ДАНС получиха заплащане и привилегии, с които контрастиращо превъзхождат всички останали държавни служители (особено тези от МВР). Това направи работните им места изключително апетитни, но не и за привличане на качествени кадри. Причината е непрозрачната процедура за назначаване (плюс механично преназначаване) и ширещите се връзкарство и шуробаджанащина. Затова резултатът е имитация на работа без поемане на отговорност и риск. Рязкото разграничаване на социалния статус заедно със скандалната поредица задълбочиха демотивацията сред служителите на МВР и провокираха изострянето на професионалните отношения между тях и бившите им колеги, които сега работят в агенцията. Абревиатурата ДАНС започна да се развява като байрак от най-отговорните фактори в държавата. Последните събития показват, че тяхното желание е било агенцията да се използва с политически цели, като инструмент не само за натиск и сплашване, но и за отклоняване на общественото мнение при възникване на скандали. За този извод допринася и липсата на прозрачност и външен (парламентарен и граждански) контрол върху работата й. Мощен PR и мижави резултати Характерът на работата на ДАНС предполага преди всичко спазване на дискретност. Но както всички са забелязали - всяка акция на агенцията се съпровожда с широко медийно отразяване. Показателно е, че 72 часа след почти всеки показен арест (когато се разглежда мярката за неотклонение), съдът тихо и кротко постановява освобождаване на шумно задържаните. В Хърватия например, която също е сочена с пръст заради корупцията, не съществува ДАНС в нашенски вариант. Но и без такава агенция в продължение на година специалните служби разработваха десетки корумпирани служители от образователната система, без никой да разбере. Задържаха ги без шум и помпозност и едва тогава съобщиха на медиите. Какво по-респектиращо от това? У нас цял екип квалифицирани PR специалисти се грижат ДАНС всекидневно да присъства в "положителните" новини. По този повод се чуват ироничните подмятания на служители от агенцията, че четейки вестници на сутрешното си кафе, с учудване разбират какво са направили предишния ден. Видно е, че за изминалите месеци (и заради тромавите процедури на наказателния ни процес) не би могло да има осъдени лица във връзка с работата на ДАНС. Но по-важният въпрос е: колко наказателни производства има към момента по материали на агенцията? Колкото и да си напъваме паметта, ще си спомним само няколко и по повечето от тях едва ли ще се стигне до произнасяне на присъди. Да си спомним само случаите със съдийката от Варна и с митничарите от Калотина. Вдигна се голям медиен шум, извършиха се арести, после се разбра, че доказателства липсват. И всичко това става на фона на стотици сигнали, по които може да се отвори работа на още десет служби, подобни на ДАНС. Няма и най-малък намек, че в агенцията се интересуват от гигантските корупционни практики в пътния фонд, при възлагането на обществените поръчки, при разпределяне и разходване на европейските фондове и т.н. Абсолютно нищо не се направи, за да се разкрият престъпните вериги, в които участваха извадените на показ за връзки с организираната престъпност висши служители на МВР. Така въпреки наличието на "чудодейното лекарство ДАНС" корупционният индекс на страната ни продължава да се влошава. Сигналите към Европа От Европа ясно виждат, че борбата с корупцията по високите етажи на властта не дава достатъчно резултати. И рано или късно ще стигнат и до причините за тази неефективност. На първо място сред тях е отсъствието на реална властова воля за противодействие на корупцията по високите етажи. Обществото се залъгва с дребни случаи, стоящи далеч от политическата корупция, която разпределя значителните финансови ресурси (български и европейски). Освен това ДАНС се ръководи от кадри на бившата Държавна сигурност, а по правило това са хора с особен и неподлежащ на промяна манталитет. Като се прибави и липсата на професионално подготвени кадри, които да превръщат получената чрез оперативно-издирвателна дейност информация в доказателства по смисъла на НПК, картината става от мрачна по-мрачна. И в МВР не е по-розова - заради непрекъснатите и взаимно изключващи се реформи за последните три години. Резултатът е тотално недоверие на обществото в полицията, като според последни проучвания вече 45% от гражданите - жертви на престъпления, дори не съобщават за извършеното срещу тях деяние. Изводът от всичко това е, че ако статуквото в системата за сигурност не бъде радикално променено, ДАНС и МВР ще изпадат във все по-тежък организационен си хаос и ще се превърнат в потенциална опасност за стабилността - както днес, така и утре. * Авторът е юрист, бивш зам.-директор на НС "Полиция"
Powered by !JoomlaComment 3.26
3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved." |
