| Фигурантство на личността |
 |
 |
 |
| Mardi, 14 Octobre 2008 21:25 | ||||||
|
Атанас Чобанов в-к Парижки Вести В България подслушващите са свикнали да им плащат добре. Данъкоплатците ръсят милиони за безполезни подслушвания. 90 милиона лева са изхарчени само за миналата година, като в тях влизат заплатите на подслушващите и техническото им оборудване. Процентът на подслушваното население в България е най-висок в Европейския Съюз. Процентът на осъдителните присъди за корупция и бандитизъм е най-нисък. Но дойде време подслушващите да плащат. Тоест, данъкоплатецът да плати за безобразията им. Подслушващите си признаха от най-високо място, че са устроили "лов на вещици" сред журналистите. Подслушвали са и са събирали лична информация противозаконно. Погазвали са правата на личности в противоречие на собствените си правила и наредби, на законите и на Конституцията. За такива случаи законът е предвидил санкции. Предвидена е възможност за засегнатите да получат обезщетения за причинени от държавата вреди. И дори българското правосъдие да не измени на навика си да поставя държавното безочие над правата на личността, съдиите в Страсбург правораздават в интерес на малкия човек, който е смазан от валяка на държавната машина. А тук все пак става въпрос за големи хора и личности. За журналисти и политици. Хайде, политиците са ни ясни. Но журналистите? Нали това са хората, които би трябвало да са тенорите на общественото мнение. Защо мълчат тези охранители на правилата в обществения живот? Защо още не са завели дела срещу държавата, която е погазила правата им? Даже да не желаят за себе си материална компенсация, редно е да я поискат и то в голям размер, за да се вдигне шум и да се приковат срамните разработки на ДАНС в галерията на позора. Ако спечелят делото и получат пари от бюджета, винаги могат да ги дарят за някаква благородна кауза. Жестът, принципът и примерът са по-важни от парите. Тъй като ДАНС не съобщава конкретни имена, такива дела може да заведе цялата журналистическа гилдия извън членовете на казионните съюзи, за които ДАНС се кълне, че не са подслушвани. Да го направи от солидарност и за да принуди ДАНС да си каже всичко. Казусът е пределно ясен. Институцията е виновна и признава публично, че е причинила вреда на X, Y, Z и т.н. Прокуратурата, както обикновено не реагира и не се самосезира, за да се разбере чии именно права са погазени. Тя от години е задрямала над сутрешния си тоалет и не счита, че такива дреболии изобщо трябва да стигат до ушите й. При това положение всеки, който има подозрения, че е X, Y, Z може да заведе дело срещу държавата и да иска достъп до информацията дали фигурира в галерията на ДАНС. Ако фигурира да поиска морални и материални компенсации. Един вид да си потърси авторските права за фигурантството. Фигурантството на тялото е скромна професия в кинематографическите среди, но няма срамен труд. Ако издънката на ДАНС остане без последствия, ще трябва да признаем, че личната и обществена позиция на много български журналисти се изразява във фигурантство на духа. Такова едно тънко пресметнато позициониране в бивши и в настоящи досиета, медии и галерии, за което се получават облаги и потупвания по рамото от властта.
Powered by !JoomlaComment 3.26
3.26 Copyright (C) 2008 Compojoom.com / Copyright (C) 2007 Alain Georgette / Copyright (C) 2006 Frantisek Hliva. All rights reserved." |
